Никога, рядко, понякога, винаги: когато абортът е не само медицински акт, а ново начало
" Никога, рядко, от време на време, постоянно " е без значение събитие със сценарист и режисьор Илайза Хитман (трети пълнометражен опит), с оценка 7.4 в и 13 отличия(!), като две имат извънредно висока стойност – Голямата премия на журито в и Специалната премия на журито на " Сънданс ". Рядко някое заглавие взе участие и на двата фестивала... Отново съм колеблив – преднамерено работен, ленив, еднакъв и сякаш без никакви действителни събития с изключение на едно, филмът има блестящи проблясъци на автентичен и бурен гений.
Оутъм (Сидни Фланигън, изключителна) е тийнейджърка от Филаделфия с неясно триъгълно лице, катранена коса на линия, редуциран взор и тъничка фигура, която изначало взе участие в конкурс за гении, свири на китара и пее с пресипнал, нешколуван, само че забавен глас. Разни юноши от публиката я назовават " к... ", това се повтаря и на улицата. Толкова, нищо повече не ни се изяснява. Оутъм очевидно е нещастна у дома, има блага и усмихната, само че повърхностна майка (Шарън Ван Етън) и недодялан и експлозивен татко (Райън Еголд), който може би е с психологични проблеми. И също така е скрито бременна...
Основното във кино лентата е пътуването на Оутъм с трен и с малко откраднати пари до, с цел да извърши аборт (законите в Пенсилвания са по-строги, само че това го схващат единствено американците, осведомени с контекста), съпроводена от братовчедка си и колежка на касата в супермаркета – стройната хубавица с дълги крайници, изящни черти, деликатни скули и кокетна конска опашка Скайлър (Талия Райдър). В купето се срещат с чаровния млад нахалник Джаспър (Тиъдър Пелерин), който е очевидно притеглен неудържимо от Скайлър и ще играе особена роля в по-нататъшната конспирация. Позицията на режисьорката е твърдо pro-choice и това е значимо, само че на прегледа в клиника Оутъм схваща, че е бременна не в десетата, а в 18-ата седмица и абортът ще продължи два дни, а парите и опциите привършват.
Има една сцена – разпит, снимана в дълъг имобилен кадър, която кара сърцето ни да препуска и е есенцията и ядрото. Оутъм би трябвало да дава отговор пред очилатата, безцветна, кротка и подкупващо отзивчива обществена работничка (Кели Чапман) на типови общоприети въпроси единствено с " в никакъв случай, рядко, от време на време, постоянно " . Просълзяваме се, изстиваме и преглъщаме с прекъсвания, тъй като разбираме всичко за живота на безизразното, сбито и затворено в себе си момиче; минало, изпълнено с принуждение, тормоз, машинация, насмешки, излъгани усеща и употреба на открито и цялостно равнодушие и недоумение вкъщи. Затова е освен медицински акт, а ново начало, при което горчивите уроци към този момент са научени, а нови неточности няма да има. И до момента в който Оутъм изтощено и унесено гледа през прозореца, ни връхлита съжалението, че дружно с това са отлетели и детските илюзии за света и вярата в хората. Но се молим да не ги последват вярата, фантазиите и оптимизма.
Оутъм (Сидни Фланигън, изключителна) е тийнейджърка от Филаделфия с неясно триъгълно лице, катранена коса на линия, редуциран взор и тъничка фигура, която изначало взе участие в конкурс за гении, свири на китара и пее с пресипнал, нешколуван, само че забавен глас. Разни юноши от публиката я назовават " к... ", това се повтаря и на улицата. Толкова, нищо повече не ни се изяснява. Оутъм очевидно е нещастна у дома, има блага и усмихната, само че повърхностна майка (Шарън Ван Етън) и недодялан и експлозивен татко (Райън Еголд), който може би е с психологични проблеми. И също така е скрито бременна...
Основното във кино лентата е пътуването на Оутъм с трен и с малко откраднати пари до, с цел да извърши аборт (законите в Пенсилвания са по-строги, само че това го схващат единствено американците, осведомени с контекста), съпроводена от братовчедка си и колежка на касата в супермаркета – стройната хубавица с дълги крайници, изящни черти, деликатни скули и кокетна конска опашка Скайлър (Талия Райдър). В купето се срещат с чаровния млад нахалник Джаспър (Тиъдър Пелерин), който е очевидно притеглен неудържимо от Скайлър и ще играе особена роля в по-нататъшната конспирация. Позицията на режисьорката е твърдо pro-choice и това е значимо, само че на прегледа в клиника Оутъм схваща, че е бременна не в десетата, а в 18-ата седмица и абортът ще продължи два дни, а парите и опциите привършват.
Има една сцена – разпит, снимана в дълъг имобилен кадър, която кара сърцето ни да препуска и е есенцията и ядрото. Оутъм би трябвало да дава отговор пред очилатата, безцветна, кротка и подкупващо отзивчива обществена работничка (Кели Чапман) на типови общоприети въпроси единствено с " в никакъв случай, рядко, от време на време, постоянно " . Просълзяваме се, изстиваме и преглъщаме с прекъсвания, тъй като разбираме всичко за живота на безизразното, сбито и затворено в себе си момиче; минало, изпълнено с принуждение, тормоз, машинация, насмешки, излъгани усеща и употреба на открито и цялостно равнодушие и недоумение вкъщи. Затова е освен медицински акт, а ново начало, при което горчивите уроци към този момент са научени, а нови неточности няма да има. И до момента в който Оутъм изтощено и унесено гледа през прозореца, ни връхлита съжалението, че дружно с това са отлетели и детските илюзии за света и вярата в хората. Но се молим да не ги последват вярата, фантазиите и оптимизма.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ